Основни принципи на Мекотели

Основни принципи на Мекотели

Blog Article

Поради тези причини вирусът обикновено е най-забележим в среди с много хора, включително:

Повечето остават в седиментите на дъното на водните тела, въпреки че някои - като главоногите - плуват свободно.

Нервната система на безгръбначните като цяло (и по-специално на мекотелите) е много различна от тази на гръбначните животни като риби, птици и бозайници. Някои мекотели, като черупки от бивни и двучерупчести, притежават клъстери от неврони (наречени ганглии), а не истински мозъци, докато мозъците на по-напредналите мекотели като главоноги и коремоноги са обвити около техните хранопроводи, а не изолирани в твърди черепи.

Скрива се. Не, не съвсем. Едно връхче от пипало се показва от дупчицата, опипва наоколо, грабва няколко малки камъчета и запушва входа. Готово. Вече е на сигурно място за през нощта. 

Замърсените играчки, бюра и други училищни предмети също могат да станат място за размножаване на вируса.

Страници за излезли от системата редактори научете повече Приноси

Под епителот се наоѓа сврзно и мускулно ткиво, а телесната празнина е мешавина од примарна празнина и целом.

школките кои се припособиле да можат да се кријат и живеат во меки подлоги на слатките или солените води.

Репродуктивниот систем кај разделно-половите е просто изграден, за разлика од тој кај хермафродитите, кој е со посложена градба.

Като начало разполагат с три сърца и синя кръв. Когато се чувстват застрашени, изпускат мастилен облак и се стрелват в друга посока. Нямат кости. Единствените твърди части от тялото им са клюнът, подобен на папагалска човка, и хрущялната обвивка около мозъка им. Това ги улеснява да изчезват в миниатюрни пукнатини – способност, която им позволява да избягат, подобно на Худини, от всеки аквариум, освен от най-добре подсигурения за октоподи. Не само че всичките им смукала могат да се движат независимо едно от друго, а и всяко е покрито с вкусови рецептори – представете си тялото си, покрито със стотици езици. Кожата им е осеяна с клетки, чувствителни към светлината. А най-извънземното е, че… Но нека да изчакаме с това. Нека първо се срещнем с друг октопод.

Во морфолошки поглед, на мекотелите може да се разликуваат неколку региони: глава, на која се наоѓаат устата и сетилните органи; труп, во и на кој се сместени главните, витални органи; стапало, кое претставува месест орган што служи за движење и наметка (или мантија), како голем набор на кожата помеѓу трупот и стапалото.

Криотерапия. Криотерапията е процес на замразяване, извършван с течен азот.

Мекотелите можеби се најтешката животинска група за просечниот човек да ги завитка рацете околу себе: оваа фамилија на безрбетници вклучува суштества кои се многу различни по изглед и однесување како полжави, школки и сипи.

От всички безгръбначни октоподите приличат най-много на нас. Отчасти е заради начина, по който отвръщат на погледа ти, сякаш те преценяват. (Това ги отличава и от много гръбначни: повечето риби не изглеждат така, сякаш се вглеждат в теб.) Отчасти е заради сръчността им. Осемте им пипала са осеяни със стотици смукала, което им позволява да боравят с предмети, независимо дали отварят мидени черупки, разглобяват филтърната система на аквариум или развиват капачки от буркани. Това ги отличава от бозайници като делфините, които, въпреки цялата си интелигентност, са ограничени от анатомията си и не могат с лекота да развинтят нищо. Същевременно октоподите са също мекотели толкова извънземни, колкото и всеки друг пришълец, който можете да си представите.